Амбедкар е социален реформатор, борец за човешките права, защитник на потиснатите маси и посвещава целия си живот на стремежа да събуди социалното съзнание на съвременна Индия.
Д-р Бхимрао Амбедкар, носителят на най-високото гражданско отличие, Бхарат ратна, е наричан от своите привърженици и последователи с почтителното Бабасахиб. Той несъмнено е една от най-знаменитите личности на Индия. Излиза на социално-политическата сцена в началото на 20-те години на XX в. и изиграва основна роля в социалната, икономическата, културната и политическата трансформация на Индия през последните десетилетия от британското управление. След обявяването на независимостта на Индия през 1947 г., Амбедкар допринася съществено за оформянето на Конституцията. Бабасахиб Амбедкар е социален реформатор, борец за човешките права, защитник на потиснатите маси и посвещава целия си живот на стремежа да събуди социалното съзнание на съвременна Индия.
Животът му е една своеобразна сага. Роден е в семейство на недокосваеми, непрекъснато е подложен на унижения и подигравки през периода на детството и юношеството си, и въпреки всички трудности и предизвикателства, придобива високите си академични степени в едни от най-реномираните университети в света – Магистър и Доктор на философските науки от Колумбийския университет, САЩ, както и Доктор на науките от Лондонското училище по икономика. В Лондон получава също и юридическо образование. След завършването си се връща в Индия, поставил си за цел да разруши реда, основан на кастовото деление и характеризиращ се с несправедливост и незачитане на основните човешки права.
Амбедкар не е облагодетелстван нито от семейния си произход, нито от политически връзки и подкрепа. Несломимата му воля, усиленият труд, който полага, ненадминатата му смелост, завидната му дързост и безкористна жертвоготовност са оръжията, с които той надмогва суровата политическа опозиция и кастовата дискриминация, за да се превърне в основният съставител на Конституцията на Независима Индия. Амбедкар предприема последователни действия и мерки, които да подпомогнат изграждането на справедлива нагласа към милионите потиснати и отхвърлени от обществото. Благодарение на усилията му Индия навлиза в нов етап от своето развитие, белязан от социално равенство и разбирателство. В този процес на трансформация д-р Бхимрао Амбедкар не само излиза на преден план като доблестен поддръжник и защитник на Република Индия, но също така се превръща в мерило, образец за развитието на общественото съзнание в страната.
Повечето статуи го изобразяват като нисък и набит мъж, винаги облечен със син костюм и червена вратовръзка, и с книга под ръка, която несъмнено символизира Конституцията на Индия. Подобни паметници могат да бъдат видени навсякъде – и най-вече насред кръстовищата на големите градове или по площадите на малките, затънтени индийски селца. На 6 декември (годишнината от смъртта на Амбедкар) всяка година милиони негови симпатизанти се събират около Чайтя Бхуми в Мумбай, за да отдадат почит на този обществен герой, когото считат буквално за свой спасител. Не е учудващ фактът, че при проведено електронно гласуване от няколко телевизионни канала, Амбедкар бива избран с внушително мнозинство за „най-великият индиец след бащата на нацията – Ганди“.
Предвид всичко това, би било изключително повърхностно и нечестно той да бъде определян единствено като водач и пазител на недокосваемите и далитите. Може да се каже, че д-р Бхимрао Амбедкар е бил не само защитник на правата на потиснатите и техен водач, а предводител на цяла една нация. Неговата ерудиция, стратегическите му ходове, смелите стъпки, които предприема, ролята му във и извън рамките на правителството го разкриват като истински родолюбец, честен човек и закрилник.
В най-активната част от живота и дейността си Амбедкар бележи значителен принос като учен, просветен деец, журналист, парламентарист, администратор, авторитет в сравнителното религиознание и, не на последно място, като юрист, който се превръща в основния съставител на Конституцията на Индия. И макар че е изпълнявал ролята на обществено-политически деец и лидер, Амбедкар запазва духа си на дълбок мислител и ерудиран учен. Не бива да забравяме, че е бил и надарен писател и може да се каже, че в Индия едва ли има друг общественик, който да е написал толкова голям обем от трудове: 22 завършени книги и монографии; 10 незавършени книги, оставени на различен етап; 10 изследователски доклада, отделни статии и рецензии на книги; стотици статии на маратхи в множество двуседмични издания. Разнообразието на темите, които засяга той, е не по-малко впечатляващо. Единадесет книги и монографии са с политическа насоченост, включително: „Пакистан или разделянето на Индия“ (1940), „Какво причиниха на недокосваемите Ганди и Конгресът“ (1945); класиките „Обединение или свобода“ (1939) „Ранаде, Ганди и Джинна“ (1943), „Щатските територии и малцинствата“ (1947), „Размисли за отделните щати“ (1955). Сред трудовете му, посветени на икономиката, се открояват: „Финансово развитие на провинциите в Индия по време на британското управление” (1917) и „Проблемът с рупията: произход и решения“ (1925). „Унищожението на кастите“ (1936) и великолепното есе „Кастите: произход, начин на действие и развитие“ (1918) са със социологическа насоченост. От сферата на антропологията са: „Кои са шудрите?” (1946) и „Кои са недокосваемите и защо са станали такива?“ (1948). Не на последно място, редно е да се спомене и шедьовърът му „Буда и дхарма“.
Освен в писмен вид, Амбедкар се изразявал безупречно и устно в своите речи на регионално, национално и международно равнище. Изнесъл е 547 публични речи на различни теми – социални, икономически, религиозни, политически и свързани със закона и Конституцията. Някои от форумите с негово участие са: Законодателен съвет (по-късно Законодателно събрание) на Мумбай; конференции на кръгла маса на британското правителство в Лондон (като член на лейбъристите от Изпълнителния съвет на вицекраля); Централното законодателно събрание (в ролята си на първия съдебен министър на Независима Индия); Конституционното събрание (като председател на комитета по съставяне на Конституцията на Индия) и Парламента (като член на опозицията, Раджя сабха). Д-р Амбедкар е отправил и множество обръщения като лидер на социално-политическото движение, отразяващо вижданията и идеите му за реформа.
Амбедкар – далновидният аналитик
“Днес индийският народ е управляван от две различни идеологии. Политическият идеал, заложен в преамбюла на Конституцията, утвърждава съжителстването в свобода, равенство и братство. Същевременно социалният идеал, заложен в религията, отхвърля тези принципи.”
Приносът на д-р Бхимрао Амбедкар в сферата на икономическите идеи, касаещи бъдещето на Индия, е мащабен по своите размери и разнороден като обхват. Неговите научни произведения разглеждат главно финансови проблеми като администрацията на Източноиндийската компания или управлението на финансите по време на Британския Радж, докато изследването му „Проблемът с рупията: произход и решение“ може да бъде причислено към областта на валутната икономика и международните финанси.
Амбедкар отрано си спечелва репутацията на виден икономист в сферата на селското стопанство, а впоследствие борбата му за условията на промишления труд го превръща и в защитник на правата на трудещите се. Проницателните анализи на Амбедкар върху икономическите параметри на социалните недъзи в страната, като кастовата система, потвърждават заеманата от него специална роля на човек, обединяващ еднакво добре икономиката със социологията. В същото време далновидният му поглед върху стратегията на страната за икономическо развитие го утвърждава и като авторитет в областта на планирането.
В своята първа книга „Администрация и финанси на Източноиндийската компания“ Амбедкар прави не просто исторически обзор на методите на управление в компанията, но и отделя значително внимание на неправдите, които индийският народ понася от нея в периода от 1792-1858 г. Амбедкар счита, че финансите за една държава трябва да се измерват от гледна точка на разходите за благоустройство като изграждане на железопътни линии, пътища и канали. В този смисъл той дава пример с град Манчестър в Англия, който за периода от 1834 до 1848 г. само по проблема с водата в града изразходва по-големи средства от тези, които Източноиндийската компания отделя за всички обществени проекти из цяла Индия, с което той доказва оскърбителното отношение към индийския народ от страна на британската власт. Той изтъква също така, че с отстраняването на Източноиндийската компания през 1858 г. тежкото бреме на т.нар. индийски дълг било пренесен върху плещите на затъналите в бедност индийски селяни, които никога не са имали думата по отношение на действията в компанията.
Загрижеността на Амбедкар към слабите и потиснатите – нещо, което проличава още в първата му книга – се засилва в следващия му труд „Развитие на областното финансиране в Британска Индия“. Тя е посветена на развитието на финансовите отношения между централното управление и щатите по време на британското управление за периода 1833-1921 г., но в нея Амбедкар отново акцентира върху порочната фискална система, белязана от изключително вредни и непосилни данъци, а също и от напълно непродуктивни и екстравагантни разходи, при които военизирането на европейската армия взима връх над ресурсите за образование и благоустройство.
Впоследствие когато Амбедкар пише своя шедьовър, „Проблемът с рупията“, предлагащ блестящ исторически анализ на развитието на индийската рупия в периода 1800-1921 г., малкият човек заема централна позиция в изследването му.
Амбедкар срещу икономическите неправди
„Религията трябва да бъде въпрос на принцип, а не правило. Моментът, в който тя дегенерира и се сведе до правило, престава да бъде религия, защото така унищожава отговорността като чувство, което стои в основата на всеки религиозен акт.“
Усилията и борбите на Амбедкар в полза на малкия човек действително избавят голяма част от бедните индийски селяни от крайна форма на икономическа експлоатация. Неговата успешна агитационна политика освобождава хиляди от заробване. Законопроектът му, касаещ действията на кредиторите, целял да изкорени порочните практики, ощетяващи бедния и неграмотен селски човек.
В сферата на промишлеността Амбедкар осъзнава, че преобладаващите търговски профсъюзи водят борби за правата на своите работници, но са напълно глухи и слепи за проблемите, които срещат недокосваемите като работници и като човешки същества, заслужаващи равни права с другите. През 1936 г. Амбедкар основава лейбъристка партия, независима от оглавяваното от комунистическите водачи движение. Манифестът на независимата лейбъристка партия на Амбедкар и до днес впечатлява с уникалния и далновиден подход към проблемите на потиснатите и слабите в Индия. Той е в основата на последвалите национални програми в Индия за понижаване на нивата на бедност.
Отличителна черта на приноса на Амбедкар като икономист е неговият находчив анализ на икономическите измерения на социалните проблеми като кастовата система. Когато в подкрепа на кастовата система са използвани утвърдени с времето принципи като идеята, че тя отразява естественото разпределение на труда, Амбедкар излиза с остра критика към този аргумент в своята публикация „Унищожението на кастите“. Амбедкар веднага забелязва, че разпределението на труда, въплътено в кастовото разслоение, всъщност не се основава на “естествените заложби и умения” в отделните групи хора, нито е въпрос на избор. В кастовата система няма място за индивидуалните пориви и желания, мечти и предпочитания. Тя се базира на догмата на предопределеността. Той сравнява индийската социална структура с кула, притежаваща множество етажи без стълби помежду им. В такава система, казва той, индивидът умира на етажа, на който се е родил. Амбедкар поставя акцент върху това, че подобна система негласно подкрепя вътрешнойерархичното деление между работниците. По думите му “цивилизованите общества несъмнено се нуждаят от разделение на труда, но в никое цивилизовано общество то не е съпътствано с такова неестествено раздробяване на трудещите се и поставянето им в неопровержими категории”.
Нападките на Амбедкар към кастовата система целят не само да подронят хегемонията на т.нар. висши съсловия, а съдържат в себе си по-широка конотация, свързана с икономическия растеж. Амбедкар е категоричен, че кастовата система понижава мобилността на труда и на капитала. Според него “социалната и индивидуална квалификация изисква от нас да развием способността на индивида до степен на компетентност, в която той би могъл сам да избира и осъществява своята кариера. В кастовата система този принцип е напълно нарушен, тъй като се опитва предварително да налага задачи на отделните индивиди, избрани не въз основа на усвоени умения, а базирани на социалния статут на родителите”.
Според Амбедкар кастовата система е възпрепятствала през годините икономическия растеж на Индия. Ограничаването на мобилността на труда и на доходите води до неефикасност в производствения процес, което на свой ред се отразява на икономическите показатели. Процесът на икономическо развитие изисква постоянни промени в социално-икономическите модели. Кастовата система на свой ред насърчава увековечаването на традиционния социално-икономически модел и по този начин оказва негативно влияние върху развиващата се икономика.
В своята публикация “Държавите и малцинствата” той излага стратегия за икономическото развитие на страната. Съгласно неговите виждания държавата трябва да поеме отговорността да планира икономическия живот на хората върху модели, които биха могли да осигурят максимална продуктивност без да бъдат затваряни пътищата към частното предприемачество и също да гарантират справедливото разпределение на благата. Дори по време на изготвянето на индийската конституция в ролята си на юридическо светило в страната, икономистът в Амбедкар не дремел. Отстоявал мнението, че крайъгълните камъни на демокрацията “свобода, равенство, братство” не бива да бъдат разглеждани само в тесен смисъл във връзка с политическите права на народа. Той отново изтъква икономическите и социални измерения на демократичното управление и предупреждава, че политическата демокрация не може да оцелее там, където отсъства социална и икономическа демокрация. Амбедкар дава израз на тези свои възгледи, като инкорпорира в конституцията т.нар. директивни принципи на държавната политика.
Икономическата философия, лежаща в основата на приноса на Амбедкар в развитието на индийската икономическа мисъл и в адресирането на важни за страната икономически проблеми днес е неоспорим факт. Тази философия може да бъде доловена и в лансираната от него санскритска шлока – бахуджан хитая, бахуджан сукхая – която в най-общи линии може да се преведе като “благоденствието на общността зависи от щастието на народа”.
Икономическата философия на Амбедкар намира опора в социалните, религиозни и морални съображения. В сърцето на тази философия стоят потиснатите и слабите. Целите на Амбедкар са да даде живот на тези, които са отритнати от обществото, да изправи на крака онези, които са мачкани, да облагороди угнетените и да даде свобода, равенство и справедливост на всички, независимо от тяхното минало и потекло. С една дума квинтесенцията на неговата философия е безкастовото демократично общество.
© превод: Елена Щерева и Николай Янков
© публикувано в списание „Светилник“ , бр.18, 2016 г.
