Проектът Чандигарх се ражда непосредствено след Независимостта на Индия през 1947 г. Градът е плод на идеите на първия министър-председател на страната Джавахарлал Неру, който искал да го превърне в „символ на свободна Индия, необременен от традициите на миналото…в израз на вярата на нацията в бъдещето“.
За целта бил избран подходящ район, което означавало да бъде в централната част на щата и в достатъчна близост до националната столица, с достатъчен достъп до водни ресурси, благодатна почва, умерен климат и красива панорамна гледка. През 1950 г. американска компания се заела с проектиранеto на града. Албърт Майер и Матю Новицки направили първите чертежи. Но за нещастие Новицки загинал при самолетна катастрофа, след което Майер пожелал да се оттегли. След това работата била поета от екип от архитекти под ръководството на известния швейцарско-френски архитект Чарлз Едуърд Жанере, по-познат като Льо Корбюзие. Той бил подпомаган от трима старши архитекти, Максуел Фрай, Джейн Дрю и Пиер Жанере и екип от млади индийски архитекти и проектанти, сред които М.Н.Шарма, А.Р.Прабхавалкар, Ю.Е.Чаудхари, Дж.С. Детхе, Б.П. Матхур, Адитя Пракаш, Н.С.Ланбха. Максуел Фрай и Джейн Дрю посветили три години на проекта, а Пиер Жанере впоследствие станал главен архитект и съветник по проектирането към правителството на Пенджаб и заемал този пост до 1965 г. М.Н. Шарма станал главен архитект на проекта от индийска страна.
Строежът на новия град започнал през 1952 г. Льо Корбюзие визуализирал чертежа на града като аналог на човешкото тяло с ясно изразена глава (Комплекс Капитол), със сърце (градският център), бели дробове (Долината на отдиха, където са разположени многобройни широки пространства и зелени сектори), интелектуална част (културните и образователни институции), кръвоносна система (пътната мрежа) и вътрешни органи (индустриалната зона). Концепцията за града е разработена върху четири основни аспекта: жилищен (жилищните сектори); работен (Комплекс Капитол, градски център, образователна и индустриална зона), релаксиращ (Долината на отдиха, градините, зелените сектори и отворени пространства) и циркулационен (системата се състои от седем различни типа пътища, към които са добавени велосипедни алеи).
Комплексът Капитол се състои от три архитектурни шедьоври на Льо Корбюзие – това са сградите на Секретариата, на Висшия съд и Законодателната асамблея, отделени една от друга от просторни площади. В сърцето на комплекса Капитол се извисява гигантската метална фигура на „Разтворена длан“, официалната емблема на Чандигарх, отразяваща кредото на града – „разтвори, за да дадеш; разтвори, за да получиш“. Със своите 26 м височина това е най-големият пример от множеството скулптури на разтворени длани, с които е познат Льо Корбюзие.
Градският център е сърцето на чандигархската дейност. Той се състои от автогарата Интер Стейт Бъс Търминъс, средището за събития и мероприятия Парейд Граунд, Окръжните съдилища заедно с многобройните бизнес и търговски центрове. Площадът Нийлам разполага с красиви осветени фонтани.
Озеленяването и архитектурата на ландшафта винаги са били съставна част от проекта. Чандигарх е замислен като „град на градините“. Обособени са просторни площи за паркове. от общо 20 000 акра територия, придобити за първата фаза, 2000 са предназначени за развитие на паркове. Лежър валий, Раджендра парк, Бугинвила парк, градините Закир Роуз, Шанти Кундж, Хибискус Гардън, Смрити Упаван, Градината на ароматите, Ботаническата градина, Подрязаната градина и Терасовидната градина са само част от известните паркове в Чандигарх.
Една от уникалните характеристики в градския план на Чандигарх са пътищата, пресичащи се под прав ъгъл и подредени според функциите им. Създадена е интегрирана система от седем категории пътища с цел максимално оптимизиране на трафика. Това разпределение на път и употреба, обяснено като „подредена йерархия на пътищата, която регулира съвременната транспортна система“, води до забележителна подредба на пътното движение така, че жилищните части да бъдат изолирани от шума и замърсяването, причинени от трафика.
Изначалният модул на градския план на Чандигарх представлява т.нар. сектор. Всеки сектор или съседна единица наподобява традиционната индийска мухалла или квартал. Заобиколен е от пътища без наличието на сгради покрай тях. В повечето случаи секторът се дели на четири части, обособени чрез една пътна артерия, преминаваща от изток на запад, и втора в посока север-юг. Секторите са създадени с идеята да бъдат самодостатъчни, разполагащи с търговски, социални и транспортни удобства, достъпни на сравнително близки разстояния. Всяка зона е интровертна по характер и разполага с четири входа към вътрешността. Търговската улица на всеки сектор се свързва с търговските алеи на съседните сектори, като по този начин формират една дълга и продължителна ивица. По същия начин зелените площи на един сектор преливат в зелените площи на съседния. Индустриалната зона е обособена в крайната югоизточна част от града в близост до жп линията.
превод от India Perspective: Николай Янков ©
публикувано в списание Светилник ©
