Като започнем от първите контакти с Древна Гърция, та завършим с британската колонизация – Индия винаги е впечатлявала света най-вече с онези странни същества, като че ли от друг биологичен вид, които са се отрекли от земното и познатото, за да преследват непознаваемото и най-вече които целят да се освободят от всички онези неща, които на Запад неистово гоним в търсене на щастие и пълноценен живот.
Имахме удоволствието да прочетем и консултираме една великолепна книга за Индия и нейните свети хора, която горещо ви препоръчваме. Издателство Вакон издаде една абсолютна класика – „Търсене из тайнствена Индия“ (A Search in Secret India) на английския журналист Пол Брънтън. Книгата е писана през далечната 1934 година, когато западният свят не знае почти нищо за учението йога и за индийските духовни традиции, но тя продължава да бъде все толкова безценна, актуална и „осветляваща“ тази трудноразбираема материя. Това е книга, която за нас се нарежда сред най-важните и увлекателни подобно на „Девет живота“ на Далримпъл или „Автобиографията на един йогин“ на Йогананда.
Брънтън не само че пише завладяващо, хубавото е, че през цялото време не жертва своя рационализъм, чрез който успява да отсее плявата в духовните среди – съдбата го среща с факири, фокусници, мними месии. Това е задължителната подготовка за онзи, който иска да нагази надълбоко в света на мистичното. Брънтън е от първите и последните, които се докосват до големите проницатели и мистици на Изтока, преди институцията гуру да се превърне в „масов продукт с лъскава опаковка“ и „духовна козметична процедура“.
Впрочем малко са издателствата у нас, които работят с консултанти за онези книги, съдържащи специфични понятия и културни реалии, затова и по темата Индия и йога може да бъдат видяни и чути всякакви погрешни интерпретации на названията като например “хата йога”; “брамини”; “садута” и прочее. Чест прави на Вакон, че подхождат сериозно към книгите, които издават, и че не правят компромиси с качеството им.
Откъси от книгата
„Озаглавих тази книга „Търсене из тайнствена Индия“, защото тя разказва за една Индия, която е била скрита за любопитните очи в продължение на хилядолетия, която до такава степен е ограничила външния достъп до себе си, че днес разполагаме единствено с нейните изчезващи останки. Начинът, по който йогите са съхранявали познанията си в сферата на езотеричното, може да ни се струва егоистичен от гледна точка на демократичните времена, в които живеем. Той обаче е причина за постепенното изчезване на това знание от историята. В Индия живеят хиляди англичани, а стотици я посещават всяка година. Въпреки това малцина от тях знаят нещо за онова, което някой ден може да се окаже много по-ценно от перлите и скъпоценностите, които пренасят с корабите си.“
„Човек тръгва да търси смисъла на живота по най-претенциозни места, когато отговорът на загадката се крие в чуруликащата птичка, кацнала на клона на някое дърво, или в детето, хванало се за любящата ръка на майка си. Животът, благодарение на който сме тук, е по-велик и от най-възвишената ни мисъл! Нека му се доверим, защото той ни поднася единствено най-доброто за нас.“
“В този човек имаше нещо, което приковаваше вниманието ми като магнит. Не можех да отместя погледа си от него. Първоначалната ми озадаченост и цялото ми недоумение от това, че останах напълно незабелязан, бавно се изпариха, докато едно странно обаяние започна все по-силно да ме приковава. Чак на втория час обаче започнах да усещам, че в ума ми се настанява някаква промяна, на която не можех да устоя. Въпросите, които толкова внимателно си бях подготвил във влака, започнаха да отпадат един по един. Сега ми се струваше, че вече няма никакво значение дали ще ги задам и дали ще разреша проблемите, които досега ме вълнуваха. Знаех единствено, че близо до мен се стича една непоклатима река от спокойствие, че цялото ми същество е просмукано от усещане за мир, а мозъкът ми, който обикновено бе разкъсван от мисли, започва да се укротява.”
“Колко нищожни изглеждаха тези въпроси, които така настойчиво си задавах! Колко незначителни изглеждаха загубените години! Съвсем ясно осъзнах, че умът сам си създаваше проблеми и след това се измъчваше в опити да ги реши. Това беше съвсем непозната идея за съзнанието на човек, който досега винаги бе отдавал толкова огромно значение на разума.”
“Оставаше и онзи нищожен брой образовани святи мъже, отдали се на дълги години съсредоточено търсене, на периоди на мъчително себеотричане и отлъчване от установените норми на организираното общество в името на откриването на истината. Те притежаваха инстинкт, който ясно им казваше – независимо дали правилно, или не, – че да достигнеш истината означава да постигнеш вечно щастие. Може да поставяме под въпрос индийския стереотипен, религиозен и отричащ се от света начин за провеждане на това търсене, но поривът, който караше тези хора да тръгнат на поход към самите себе си, не може да бъде оспорван.
Средностатистическият човек от Запада няма време за подобно търсене. Той има добро оправдание да застане зад преобладаващата нагласа на незаинтересованост и знае, че ако сгреши, не е сам – целият континент се намира в същото положение. Защото нашата скептична епоха се отнася към търсенето на истината като към нещо маловажно и затова всички влагат цялата си енергия в преследване на „сериозни“ цели, чиято незначителност осъзнаваме в моменти на откровение. Някак си никога не ни хрумва, че е по-вероятно малцината, посветили се на това да открият истинския смисъл на живота, да дадат правилно мнение за проблемите на съвремието, отколкото онези, които пилеят енергията си в десетки различни посоки и през главите им никога не минава мисълта да търсят истината.”
“Ние, индийците, разгорещено говорим за религия с цел да прикрием много неща, които нямат нищо общо с нея. Бедата е там, че през първите петдесетина години след зараждането си всяка религия е чиста и изпълнена с живителна сила. След това започва да се изражда в неподправена философия. Последователите й се превръщат в оратори и престават да живеят по моралните норми на доктрината. В последната и най-дълга фаза тя попада в ръцете на лицемерни проповедници. Накрая в резултат на всичко това лицемерието започва да се приема за религия. – aхнах при това откровено признание.”
Кой е Пол Брънтън
Πoл Бpънтън (1898-1981). aнглийcĸи жypнaлиcт и пиcaтeл, ĸoйтo ce чиcли ĸъм нaй-дoбpитe пoзнaвaчи нa изтoчнитe peлигии и мъдpи yчeния. Oщe в млaдeжĸитe cи гoдини ce зaнимaвa cъc cпиpитизъм, пo-ĸъcнo вpeмeннo cтaвa члeн нa Teocoфcĸoтo oбщecтвo и близъĸ пpиятeл и cътpyдниĸ нa Aлън Бeнeт, зaeднo c ĸoгoтo издaвa “Дъ Бyдиcт Pивю”. Πътyвa дългo вpeмe из Eгипeт, Kитaй. Япoния и пpeди вcичĸo из Индия, ĸъдeтo бивa пocвeтeн oт cвeтци и гypy в тайните yчeния. Oпpeдeлящa зa пo-нaтaтъшния мy живoт e нeгoвaтa cpeщa c Шpи Paмaнa Maxapши, eдин oт нaй-вeлиĸитe индийcĸи cвeтци oт Hoвoтo вpeмe. Heгoвитe ĸниги (ocoбeнo А Ѕеаrсh іn Ѕесrеt Іndіа) cъбyждaт в зaпaдния cвят интepec ĸъм изтoчнитe yчeния. През 1956 тoй ce oттeгля в Швeйцapия. Peшитeлнo oтxвъpля пpeтeнциятa нa мнoгoбpoйнитe cи пpивъpжeници дa гo издигнат в гypy. B cвoитe бeлeжници (Тhе Nоtеbооkѕ оf Раul B.; oбeм 7000 cтpaници) тoй ce oпитвa дa нaпpaви cинтeз мeждy изтoчнaтa миcтиĸa (йoгa, мeдитaция и пp.) и зaпaдния paциoнaлизъм.
