Ако ме питате коя е последната хубава книга, която прочетох, то несъмнено това е “Роуз е изчезнала” на Катя Кету. Една великолепно написана история за отношенията между финландци и индианци, разгръщаща се на територията на Великите езера.
Книга, която засяга редица важни теми, свързани с отношенията в резервата, с приемането на “другостта”, с безумието, наречено индиански интернат, с Движението на американските индианци и не на последно място – със случаите на изчезнали и неразследвани индиански жени. Без да ги нищи надълбоко, Кету само изтъкава, при това по особено вещ начин, основните цветове и щрихи, съствляващи света, в който живее съвременният индианец.
Същевременно това е книга, която те превежда през множество криволичещи пътеки – от пътеката на бягството през тази на болката и покорството, борбата и войната до пътеката на паметта, надеждата и преобразяването. А всички те се събират в една – Вълчата пътека. Но силната страна на книгата не е нито темата, нито сюжетът, а стилът на Катя Кету. Истинско удоволствие е да станеш свидетел на умението, с което авторката подрежда думите и дава толкова различна перспектива и на най-тривиалните и злободневни сцени, жестове и действия. В крайна сметка, това е голямата литература.
Поздравления на ICU за поредното литературно попадение!
Повече подробности може да чуете във видеото:
