Последни статии от блога
Отзиви
Мирослав Моравски, музикант
Видях Индия. Буквално. Взирах се в тежките води на Ганг, здрависвах се със сикхи, бях преследван от рикшаджии, говорих на хинди с индийски кондуктори, открих в прелестите на Кашмир черти от родната си България. И всичко това ми се случи в кратката отсечка между фотьойла и леглото вкъщи.
Просто имах удоволствието да чета, да преживея, да сложа ръка на пулса на Индия през страниците на една книга.
Темз Арабаджиева, блогър
Цвят по цвят се нареждат любовта, тъгата, веселието, справедливостта или липсата й. „Прах от нозете“ не е разказ единствено за Индия. Този сборник е по-скоро разказ за хората на Индия – дишащи, смеещи се, многолики и бушуващи подобно океан. И своебразна връзка между един стар и един нов свят, между култури, които имат общ корен, а времето е разделило.
Христо Блажев, издател и блогър
Признавам, че двамата автори ме изненадаха силно с умелото си писане – на моменти се усещах, че гълтам страниците, затаил дъх, и хич не бих се изненадал, ако обърнех корицата и вместо две български имена видех това на Рана Дасгупта например.
Аделина Генова, блогър
Книга-доказателство, че понякога една страна може да бъде описана най-добре през очите на чужденеца.
Невена Дишлиева-Кръстева, издател и преводач
Дори когато са напълно в настоящето, те сякаш виждат другаде, достигат други светове. Както невръстният Кишор повдига виолетовата завеса, за да види голите тела на чичо си и съседката Канти, така пред читателя се повдига завеса, зад която светът е различен. И, вярвам, не само за тези, които не познават Индия.
Иванка Могилска, писател
Деветте истории в книгата „Прах от нозете” ми приличат на девет моментни снимки на Индия, направени с различен цветен филтър. Носят специална атмосфера, карат ме да се вгледам в тях, да открия детайлите, за да науча нещо ново, да дофантазирам историята.
Христо Карастоянов, писател
“Прах от нозете” осветява знакови пунктове от психологията на днешния индиец.
проф. Амелия Личева, литературен критик
Радостно е, че в едно десетилетие, в което е много популярна прозата от индийски автори, които пишат за Индия през перспективата на чуждото, в българската литература се появяват разкази, които преобръщат призмата и дават своя прочит на това „как се случват нещата в Индия“.
Виолета Станичич, журналист
Книга със съвременни индийски истории, писани сякаш от индийски автори. Като се върнах, дълбочината и разбирането на този фантастичен нов стар свят ме възхити.
Татяна Евтимова, индолог, специалист по урду, дфн
Индия е едно динамично и абсолютно непредсказуемо „риалити“, което е така добре уловено и запечатано с думи от Ели и Ники, че ти иде да изхвърчиш от къщи и по най-бързия начин да се опиташ да стигнеш до някоя от точките, изграждащи това неповторимо и живописно везмо от хилядолетни шарени нишки…
Христо Карастоянов, писател
Това си е едно истинско проникване в днешна Индия. Авторите си го казват: „От среща на среща обикновените индийци като с магия успяваха да развържат възела, с който подобно на туристи от Европа бяхме пристегнали сърцата си.
Христо Блажев, издател и блогър
Разказът тече ту бавно, ту стремглаво. Дневниците на Ники и Елена не се отличават ясно по стила си, а са вплетени един в друг по неразривен начин. Индия през техните очи обсебва и дори яростен атеист като мен смутено затъваше сред властващата там духовност. Индия не може да бъде обяснена или категоризирана. Тя е себе си и всичко едновременно.
Препоръчвам книгата без капка съмнение. Рядко чета пътеписи, но този си заслужава препрочитането.
Милена Ташева, блогър
Дори тъжните разкази в нея са свръхенергични – като авторите си. Те не пишат “за един различен свят”, както сме свикнали да мислим за Индия, те ни карат да го преживеем и почувстваме свой.