Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдодуховността. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, разнокултурна. Там всичко е обагрено в множество тоналности и това можем да установим, ако хвърлим дори бегъл поглед на обикновена индийска улица. Съвсем закономерно впечатленията и реакциите, които тази култура предизвиква, въобще не са едностранчиви и едноцветни. Често ние самите сме се замисляли дали пък не реагираме прибързано или грубо, дали не обиждаме някого с думите си, дали не трябва да бъдем по-сдържани. Но впоследствие осъзнахме, че в Индия не можеш да бъдеш едноцветен, не можеш да реагираш по един и същ, установен начин. Това би означавало да затвориш очите си и да не си в състояние да възприемеш цялата пъстрота около себе си.
Индия те кара да носиш цветни дрехи, да съчетаваш несъчетаемото, да се смееш и плачеш, да се радваш и гневиш, да говориш благи думи и да отправяш остри критики. Кара те да бъдеш спонтанен, неузнаваем и непредсказуем дори за самия себе си, да осъзнаеш, че ти също олицетворяваш многообразието в единството и че не си единствен в многообразието, че противоречивостта в теб не е недостатък, а начин умело да отвръщаш на непрекъснато изменящата се действителност.
Поставен в ситуации, които дори не би могъл да си представи, човек проявява най-неочакваните си качества, реагира по несвойствен начин, докосва се до непознати емоции. Така и ние в Индия бяхме „принудени” да опознаем себе си. Може би донякъде в това се крие и магията на тази далечна страна. Там не е нужно да полагаш кой знае какви усилия, за да достигнеш до собствената си същност. Със своята неподправеност „страната на подправките” успява да извика всички твои Аз. Тя е като майка, която учи децата си на отговорност чрез ситуациите, в които ги поставя. А същевременно е и като невинно дете с любознателен поглед и понякога наивно желание да поеме всичко от света навън.
Химикал, шоколад и две рупии… Три неща, от които това дете се нуждае. Три неща, които желае и детето от раджастанската пустиня, и детето от кашмирските Хималаи, и детето от южноиндийското рибарско селце, и детето от прашните улици на Агра. Три неща, които могат да променят живота му, било то и само за миг. Химикал, с който да пише в училище; шоколад, който ще осмисли деня му; две рупии, с които да купи едно от двете неща или да помогне на родителите си.
Дори не съзнавахме колко важни за нас бяха тези три думи…
Химикал, шоколад и две рупии…Не подозирахме, че тези думи далеч надхвърлят тривиалното си значение, защото крият в себе си същината на преживяното от нас. Не вярвахме колко много охарактеризираха те тази дивна страна. Всъщност с тях се изчерпва всичко необходимо, с което трябва да се запасиш, за да се опиташ да разбереш Индия.
Химикал, с който да изписваш страниците на живота си и да запечатваш на хартия гигантската кула от впечатления и размишления, която неизбежно хвърля сянка върху теб. Паметта е като кутия без капак. Вятърът на времето е способен да раздуха листчетата със спомени, които пазим вътре. Без химикал кутията никога няма да бъде запечатана. Той е капакът и ключът към кутията на спомените. С химикала човек гравира и най-дребните детайли върху твърдата скала на времето. А за писане има много. Просто защото Индия е добър учител. Още щом пристъпиш през нейните двери, тя инстинктивно влиза в тази роля. От мига, в който трябва да ползваш обществената тоалетна или да си купиш билет за влака, до срещата с бродещ аскет или храмов служител, ти постоянно си в процес на обучение. Защото там и най-баналните ситуации могат да те развълнуват, учудят, озарят или отвратят, но във всички случаи ще докоснат някоя от струните на душата ти. Някой път Индия ще засвири в теб музика на тъга и болка, друг път на смирение и преклонение, понякога на гняв и озлобление, сетне на любов и красота. Но е невъзможно да останеш безразличен и равнодушен. Ако нямаш химикал, с който да записваш всички тези уроци, ще бъдеш ужасно лош ученик.
Защо шоколад? Защото шоколадът е най-сладкото нещо на света. Защото той е щастие за езика и еуфория за ума. Нищо не може да се сравни с неговия вкус. Той трябва да бъде опитан с тотална отдаденост, трябва да се потопиш в неговата сладост и мекота. Подобно на шоколада Индия не може да бъде обяснена, а изисква да бъде преживяна и опитана. Понякога тя е сладка на вкус, друг път нагарча като съвсем натурален какаов шоколад. Защото и шоколадът, и Индия могат да ти вдигнат кръвното. Защото и двете могат да те заредят и въздигнат до полуда. Защото и двете могат да предизвикат болежки или стомашно разстройство.
Без парче шоколад във влака, без капка мед в оката с оцет, се чувстваш непълен, неефективен. В теб се отцежда горчилка. Шоколадът е задължителна утеха.
И пак шоколад – шоколад, защото Индия е и майстор сладкар, вълшебен кулинар, който винаги поднася ястията си в сладко-кисел сос.
И накрая две рупии. За къде си с две рупии? Навярно за никъде. Но истината е, че с малко повече от две рупии можеш да се справиш чудесно. Не е нужно парите да извират от джоба ти, за да се чувстваш добре в Индия. Напротив, за да разбираш езика ѝ, да не пропускаш уроците ѝ, трябва да караш скромно и пестеливо. Двете рупии не са достатъчни, за да живееш, но с малко повече можеш да спечелиш свобода. Те са символ на свободата, с която Индия дарява всеки пътешественик, символ на непривързаността към материалното богатство. Дори напълно безпаричен, там винаги ще намериш подслон и храна. Дори беден, пак можеш да се движиш и да откриваш радостта в дребните неща. Свободата е безгранична, понякога опасна, но все пак заразителна и опияняваща.
За нас простотата се превърна във възможност да бъдем огряни от уроците на Индия, осветени от срещите с нейните истински деца, погалени от нейната майчина длан.
Защото приятелството и вниманието не могат да бъдат купени с пари.
Защото Индия може да бъде спечелена само с чисто и искрено сърце.
