Небивалиците на Салман Рушди – Майкъл Кейнс

Съществува такова нещо като Измерение на Лявата Ръка, малко по-надолу от Пътя на Лявата Ръка. Подобно на огледалния свят и заешката дупка то предоставя на дареното с въображение дете възможност да избяга от баналното обкръжение на дома – или дори да го промени по своему завинаги.

Докато четем Лука и Огъня на Живота, трудно ще се отърсим от чувството, че нахълтваме в страниците на едно любящо, бащино развлечение, в опита на Салман Рушди да забавлява един от своите синове, както стори преди две десетилетия с Харун и Морето от Приказки (1990 г.). Новата фантазия е натоварена с базов софтуер: Измерението на Лявата Ръка или Света на Магията, е творение на царя на небивалиците, Океана на Идеите, великия разказвач на истории и баща на Лука – Рашид. Този свят разполага с множество нива и неизброими животи, присъщи на комютърна игра, затова не бива да ни учудва, че първото нещо, което се случва на Лука, когато се озовава в него, е да бъде застрелян от Стареца от Реката, въоръжен с „огромен научно-фантастичен бластер“, наречен Терминатор.

„Хм, интересно, – помисли си Лука, докато се разпадаше на хиляди малки фрагменти – че въобще мога да мисля“. Не вярваше, че мисленето ще е възможно, когато току що са те раздробили на съставните ти части с научно-фантастичен бластер. И сега милионите малки, бляскави късчета незнайно как се оформяха в малка купчинка….сетне същите тези милиони късчета се събраха отново, като през това време издаваха малки, звънливи, всмукващи звуци и в този миг „пук“ – ей го на! Цял-целеничък…“

За щастие, разбира се, Лука е въоръжен с думи и те му помагат да преодолее първото препятствие в приключението си, целта на което, е да спаси живота на баща си и може би още нещо – но също така той се скита в събиране на „резервни“ животи, които да му бъдат от полза в случаи като този, когато стрелбата не може да бъде избегната или в при бъдещи опасности. В едното ъгълче пред погледа си той вижда броя събрани животи, а в другото – нивото, на което се намира. С всяко следващо ниво се увеличават трудностите и при всеки удобен случай той се налага да запаметява своето развитие, в противен случай рискува да се върне обратно и да започне приключението си отначало.

Това залитане към детския вкус се съвместява лесно с характерния за Рушди еклектизъм. Така например съвсем естествено е, че в един момент в Лука и Огънят на Живота се долавя нещо от поемата „Озимандиас“ или поне известните в нея огромни крака без туловище, този път не изолирани сред пусти и равни пясъци, а делящи общо съществувание със Сфинкса сред фантасмагоричен пейзаж, осеян с колони и статуи, между които се разхождат, тичат или летят приказни и легендарни създания. В следващия момент виждаме „гигантско яйце… върху чифт крака с цвят на жълтък“ и „летящ еднорог“. Светът на магиите е също и свят на алюзиите. Лука прекарва доста време от своето пътешествие или движейки се срещу течението на Реката на Времето (към Езерото на Мъдростта, Планината на Знанието и пр.), или върху Летящото килимче на цар Соломон, пилотирано от Сорая, Инсулт-ан на Видрите(1). Има и превъплътители, койот с подчертан каубойски акцент, има препратки към Доктор Кой и Завръщане в бъдещето, както и множество богове, представени като злочести остатъци на отживели поверия. Никой вече не вярва в Афродита: тя прекарва безсмърните си дни, мъкнейки се в компанията на други красавици като Милита (лунната богиня в древен Шумер) и вавилонската Ищар само за удоволствието да чуе обичайния комплимент от „великото Огледало…върховният Повелител на Красотата“, че е най-прекрасна от тях.

Историята за Харун и Морето от Приказки е по-систематична. В този роман разказвачът и неговият син пътешестват до скритата втора Луна на Земята, за да възвърнат разказваческите способности на Рашид, но откриват, че океаните са замърсени и че разказвачеството само по себе си е застрашено от гибел. След нужната сверка Армия от Страници тръгва на война със силите на мрака или по-скоро на невежеството, което се спотайва (неминуемо) в Тъмната страна на Луната. Когато Харун предизвиква сенчестото създание, отговорно за тези беди , Кхатам-Шуд, чието име хората се боят да изрекат на глас (както Волдеморт по-ксъно ще ужасява героите на Дж.Роулинг), той разбира, че всъщност зад маската на звяра стои дребен, чиновнически мухльо, чийто стремеж да унищожи света на приказките и да предизивка мнима война се дължи на желанието му да властва, на нуждата да контролира всичко. След като исотриите изграждат свои светове, те са отвъд неговия досег. В същото време, у дома, съществуват сериозни опасения, че майката на Харун е избягала с подозрителен чиновнически тип съсед и изглежда крайно невероятно да се завърне.

Харун и Морето от Приказки притежава собствен кратък речник, изясняващ например, че името Кхатам Шуд означава „напълно завършен“, докато тук читателят не разполага с такъв помощник, който да му подскаже какво точно се има предвид, когато бащата на Лука, разказвачът на истории, се обявява за враг на „Алим“ (мн.ч.), препращащ към арабския термин за ислямски правист, тълкувател на закона. Алим-ите на Лука действат подмолно и точно затова са най-ефективни. Другите разбойници в произведението изглеждат някак несериозно, а романът е по-малко зареден с гневна логика. Нободади(2) , зловещото превъплъщение на смъртта на Рашид постепенно изчезва от погледа, след като поисква да му поднесена жертва. Някой трябва да умре, дори Лука да успее да спаси баща си, като открадне Огъня на Живота, ала Рушди не се решава да поиска твърде висока цена за жертвата. Нищо не се губи и всичко се печели в това приключение.

Инвенциите в тази по-ранна книга, насладата, с която борави с игрословиците, римите, поп културата и всякакъв тип безумия изразяват както радост, така и гняв – гняв спрямо корупцията при политиците, мизерията в индийските градове заради градските робове на индустрията, враговете на въображението. Този гняв придава облик и сила на романа и в сравнение с него, Лука и Огънят на Живота наподобява импровизирина купчина от идеи. Пълна със своеволни случки, като инак несвързани нива на компютърна игра, романът се стреми да развълнува по метода на натрупването.

„Целият Свят на Магията беше в опасност. Египетски божества с чакалоподобни глави; страховити хора-скорпиони и хора-ягуари; гигантски, еднооки циклопи-канибали, кентаври, свирещи на флейти, които омайват странниците и ги примамват в скални ниши, където остават пленници за цял живот; златни и диамантени нимфи-пазителки на асирийско съкровище, чиито драгоценни тела могат да изкусят всеки крадец да се оплете в отровните им мрежи; летящи грифони със смъртоносни нокти; базилиски, взиращи се в четирите посоки със своя унищожителен поглед; валкирий върху облачни коне, препускащи в небето…гигантски птици, далеч по-огромни от тази, която отнесла Синбад Мореплавателя до своето гнездо….морски сирени….кракени….заратани….“

И така нататък и така нататък.

Докато Лука препуска към своята цел – в надпревара с най-големия си враг, Времето, което за неговия баща е към своя край – към него се присъединява същински бестиарий от спътници. Птиците на Паметта, които плуват със слоноподобна грация в Реката на Времето; с него пътува куче, наречено Мечка и мечка с името Куче; както и споменатите вече дракони и койоти-превъплътители. За щастие Летящото килимче на Инсулт-ана може да се смалява дотолкоз, че да се пъха в джоба и да се разширява, така че да побира всички. Приятелите на Лука идват и си отиват, но винаги са му от полза – веднъж да му доставят информация, друг път да го отърват от тежка кихавица. Така например със сигурност няма да дойде момент, в който танцувалните и певчески навици на Мечката и Кучето, усвоени в цирка, от който Лука ги спасява, да влязат в употреба, за да разсеят ордата страховити преследвачи. И несъмнено един от драконите няма да притежава в запас умението да приема формата на „могъщия Слипи – гигантския, бял, осмокрак кон, с по два във всеки край – и да използва само веднъж, при крайно належаща нужда. Това не е информация, вмъкната в началния етап на романа; излиза наяве малко преди някой гаф, а в опасни обстоятелства, тя наистина би била от полза.

Голяма част от това изглежда като съзнателна шега от страна на Рушди. Благословеният Лука е дарен с почти утопичен късмет. Дори разумът му, когато му потрябва, се възвръща при него по магичен начин, така че в определени ключови моменти от наратива той става нещо повече от наблюдател на необикновеното. Придобива красноречие, учудващо зряло светоусещане и умението да убеждава например цяла армия от разгневени богове, че неговата помощ им е крайно необходима. По този начин в своето приключение Лука поставя същите въпроси като Харун отпреди двайсет години, когато създателят и на двамата герои пишел под заплахата от фатва(3). Лявото измерение носи огромна отговорност, но и приключение, ни казва този роман. Трябва да разказвате на децата си истории, които никога няма да бъдат Кхатам-Шуд.