Слънцето притежава свои самостоятелни „жилища“ на много места по света, но на 60 км от Бхуванешвар, в източния щат Ориса, се намира любимито му място за отдих – „перлата„ сред неговите „имоти“, едно от седемте чудеса на Индия – храмът на слънцето в Конарк. За него световноизвестният бенгалски поет Рабиндранат Тагор казва: „Тук езикът на камъка е надминал езика на човека“. И наистина, когато приближим Храма на Слънцето, силата на камъка на мига ни въвлича в безмълвие и тиха почит към огнената сила.
Името „Конарк“ е съчетание от думите кона (ъгъл, кът) и арка със значение „слънце“. Точно тук, в този „слънчев кът“ край Бенгалския залив, сияе от километри великолепието на храма, служил в миналото като навигационен ориентир за чуждестранните мореплаватели, отправили се към Калкута. Но честите корабокрушения на европейски кораби по бенгалското крайбрежие му спечелили недотам добра слава и скоро храмът станал познат и като Черната пагода. Предполага се, че една от причините за разстройването на мореплавателските компаси е богатото количество магнетит, използван за направата на храма, за да крепи каменните блокове в тежките крайбрежни условия. Днес заради безмилостните атаки на моголи, пирати и европейски колонисти съществена част от първоначалния вид на храма е заличена заедно с високата 70 метра кула, от която е останала само основата. Въпреки това той продължава да блести със своята внушителна осанка и изящество. Храмът е построен през XIII в. от владетеля Нарасимхадев I, като с него кралят целял да увековечи победата си над мюсюлманите. Но легендата разказва, че той бил сътворен от самия син на бог Кришна, хубаволикия Самба. В продължение на 12 години Самба се лутал като прокажен и носел бремето на тежко бащино проклятие, докато един ден богът Слънце, Сурия, се смилил над него и възвърнал красивия му лик. В чест на Сурия той създал най-красивия храм на слънцето, познат някога на Индия. Неговата архитектурна прецизност и изтънченост до днес удивяват учени и туристи.
Храмът е създаден под формата на колосална колесница, теглена от седем изящно издялани галопиращи коне (седемте дни от седмицата), и дванайсет двойки от огромни каменни колела (часовете в денонощието). Всяко колело е оформено с осем спици, символизиращи осемте деления на по три часа, според които индийците отмерват денонощието. На тази колесница се вози Творецът-Слънце, пътешестващ ежедневно из небесния свод.
Още в началото на комплекса ни посрещат два каменни лъва, надвесили застрашително тела над смирилите сe от страх слонове. Гледката на каменната колесница е толкова внушителна, че когато човек застане пред главния вход, изпитва чувството, че всеки момент земята под нозете му ще затрепери и изведнъж каменният „левиатан„ ще задвижи колелата си и ще потегли към безвремието, оставяйки след себе си пръснати отломки, прах и огромна площ гола земя.
С множеството си детайлни изображения масивните стени на храма представляват жива хроника на живота от времето на династия Калинга. По тях се разхождат стотици слонове, коне и дори жирафи (Индия явно е имала добри търговски отношения с Африка), виждат се ловци, сражаващи се воини и ездачи, танцуващи девойки и множество еротични сцени от живота на владетелите. Всяка педя от масива е превърната във фин детайл, в миниатюрна скулптура, при това толкова деликатно, че е трудно да разграничиш детайла от цялото. Сякаш погледът ти се замъглява и, попаднал в плен на трансовото съзерцание, започваш да се замайваш все повече и повече.
И ако все още не сте опиянени от красивата слънчева обител, то няма как да не се впечатлите от трите хлоритени статуи в естествен ръст на бог Сурия, които са разположени така, че слънчевите лъчи да огряват лицата им през трите най-важни стадия от деня – изгрев, пладне и залез.
Храмът на Сънцето в Конарк е върхово постижение в архитектурното развитие на Стара Индия. За него историкът Чарлз Фабри казва: „Ако Конарк бе открит преди Тадж Махал, няма никакво съмнение, че мавзолеят в Агра щеше да се примири с второто място“.
© автор: Николай Янков
© публикувано в списание „Европа 2001“, стр.40, бр.2, година XIX, 2012
