Присъствието на Индия в европейската литература през 20-те години на XX в. Срещата на Изтока и Запада.

Присъствието на Индия в европейската литература през 20-те години на XX в. Срещата на Изтока и Запада.

Периодът след 1922 г.

1922 г. бележи началото на нов период на значително и разнообразно литературно творчество. До 1925 г. се наблюдава изключителна интензивност в литературните и интелектуалните среди. Джеймс Джойс завършва романа си „Одисей“, а Т.С. Елиът написва „Пустата земя“, а Херман Хесе – „Сидхарта“. Пруст завършва „По следите на изгубеното време“, а през 1924 г. излиза „Вълшебната планина „ на Томас Ман. Прз следващата година са издадени: „Процесът“ на Кафка, „Мисиз Далауей“ на Вирджиния Улф и “Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фиджералд.

В световен мащаб, в областта на културно-историческите събития също се наблюдава развитие. Открита е гробницата на Тутанкамон (1922), появяват се първите филми с говор (1923), прозвучава „Рапсодия в синьо“ от Гершуин, Чарли Чаплин и „Треска за злато“ триумфират в киното, чарлстонът идва на мода, луис Армстронг прави своя дебют., основана е БиБиСи. В политическата сфера Мусолини е избран за премиер, а Сталин – за секретар на комунистическата партия в Русия. Още от 1921 г. започва периода на хиперинфлацията в Германия. Следващата година е белязана от младотурския преврат на Кемал Ататюрк и краха на Отоманската империя. През 1924 г. умира Ленин, а Хитлер издава „Моята борба“.

Нека погледнем и малко на изток – какво се случва в Индия по това време? През 1915 г. Ганди се връща от Южна Африка в Индия, вече готов да се бори за освобождаването й от британска власт. За тази цел той създава през 1918 г. Индийския национален конгрес, който си поставя като крайна цел извоюването на независимостта на страната. Целта обаче трябва да бъде постигната с мирни средства – бойкот на британските стоки, отказ да се плащат данъци, неподчинение на британските заповеди и т.н. През 1922 г. се случва и т.нар Чаури-Чаура инцидент, в който около 300 протестиращи от т.нар Движение за неподчинение (несътрудничество), провокирани от убийството на няколко свои съмишленици, нападат и и убиват десетки полицаи. Ганди призовава за спиране на протестите, но е арестуван и осъден на шест години затвор, от които излежава две. През 30-те години ИНК (Индийски национален конгрес) засилва действията си, британските власти започват да правят отстъпки, а Ганди се превръща в национална икона и вече е наричан Махатма – Велика душа.

Други събития в Индия през този период са: пускането на първия електрически влак, откриването на останките от древния град Мохенджо Даро от археолога Банерджи, основаването на Комунистическата партия. Разбира се, не бива да пропускаме, че това са годините от колониалното владичество на британците в Индия, през които властта на колонизаторите започва да отслабва, въстанията стават често явление, под влияние на идеите на Ганди се формира индийското самосъзнание и след двадесетина години Индия успява да извоюва своята независисмост.

Навлизане на индийското и екзотичното в литературата на двадесети век. Влиянието на Махатма Ганди

Имайки предвид, че личности като Мартин Лутер Кинг и Нелсън Мандела са били дълбоко повлияни от личността на Ганди, заради ненасилствено-революционните му идеи, не е учудващо, че Индия започва да се появява в големите произведения на 20в. или поради своята екзотика, разноликост, многообразие, или със своята магичност, или с всичко това накуп, обединено от религиозните и философски принципи на Изтока като цяло. Ромен Ролан е първият, който обръща внимание на Ганди в книгата си “Махатма Ганди” през 1924 г., а бразилската анархистка и пацифистка Мария Ласерда де Мура пише за него в книгата си за пацифизма. През 1931 г. Самият Алберт Айнщайн обменя няколко писма с Ганди и по-късно го определя като „образец за подражание за поколения напред”. Други личности, дълбоко повлияни от поведението, характера и идеологията на Ганди са Ланца дел Васто, който живее в Индия дълго време и успява да разпространи гандистките принципи в цяла Европа, както и Мадели