Джоузеф Ръдиард Киплинг е роден в Бомбай, Индия през 1865 г. Баща му – Джон Локууд Киплинг е скулптор, професор по архитектура и директор на бомбайското училище по приложни изкуства, а майка му, Алис Макдоналд Киплинг, е една от четирите забележителни викториански жени в Бомбай, за коятo вицекралът на Индия лорд Дъферин се изказва: „Скуката и г-жа Киплинг не могат да съществуват в една стая”. В Индия Киплинг прекарва своя „златен век“, както по-късно самият той определя първите шест години от живота си. Основен принос за това има неговата бавачка, от която момчето научава хинди и се запленява по индийските приказки и легенди. През 1871 г. малкият Ръдиард е изпратен заедно със сестра си в частен пансион в Англия. След райското великолепие на Индия Киплинг определя петте години в пансиона като „ад с всичките му мъки“. На 17-годишна възраст (през 1882 г.) се завръща отново в Индия и издава първия си стихотворен сборник „Училищна лирика”. През следващите седем години обикаля страната като журналист и от неговите статии, репортажи и разкази днес научаваме много за живота в страната в края на 19 в.. До 1889 г. Киплинг издава 6 книги с разкази, предназначени за пътешественици, които са включени в поредицата „Библиотека на индийските железници”, и с тях печели популярност както в Индия, така и в Англия. След като става на 25, Киплинг напуска Индия окончателно и се премества да живее в Щатите със своята съпруга Каролина Балести. През 1907 г. авторът на едни от най-четените романи в света „Книга за джунглата“ и „Ким“ получава Нобелова награда за литература. Умира през 1936 г., а тленните му останки са погребани в Уестминстърското абатство.
Киплинг за родното си място
от Зийшан Шейкх
Стотици жители на Мумбай се стичат към мултиплекс центровете, за да гледат подобрената с компютърна графика версия на „Книга за джунглата“. Но болшинството от посетителите едва ли знаят, че авторът на книгата, по който е направен изключително красивият и грабващ вниманието филм, Рърдиард Киплинг, приживе поддържал особено силна връзка с град Мумбай. Най-видната част от тази връзка днес е оцветената в зелено дървена къщичка, разположена в кампуса на училището за приложни изкуства Джей Джей. Тя е построена на мястото, където е родено момчето Ръдиард през 1865 г. Бунгалото представлявало официалното жилищно място на директора на училището. Джон Локууд Киплинг, бащата на писателя, бил първият директор в историята на училището и семейство Киплинг реално живеело в рамките на училището. „Далеч отвъд зелената площ около къщата имаше вълшебно място, изпълнено с всевъзможни миризми на боички, растителни масла и глина, с които обожавах да играя“ – така Киплинг описва средата около дома си. Старата къща, в която живеело семейство Киплинг, впоследствие е съборена поради започналите процеси на рушене. Настоящата постройка, носеща името „ Къщата на Киплинг“, е допълнителна конструкция, долепена до оригиналната къща, която е вдигната десетилетие след като Киплинг напуска субконтинента, за да бъде записан в пансион в Англия. Днес единствената следа, свързваща Киплинг с родната му къща, е метална паметна плоча и бюстът на автора пред самия вход.
Тези толкова преходни структури, каквито са дървените къщи, се рушат и разпадат под ударите на времето, но Киплинг оставя за нас едно дълговечно наследство от думи, с които описва град Бомбай такъв, какъвто го вижда той от престоя си в Индия.
„Първите ми впечатления са от изгрева – светлини и цветове, златни и виолетови плодове на нивото на рамото ми. Това са спомените ми от ранните разходки из бомбайския плодов пазар, които правех заедно със своята бавачка, по-късно и бутайки детската количка, в която се возеше сестричката ми, а също и от прибирането ни у дома, натоварени до козирката с покупки“– споделя Киплинг за разходките си от бунгало в училището до Кроуфорд маркет. Киплинг разказва още и за вечерните си излети около горите Махим, за скитащите из далечни земи чапли и жерави, които наблюдава от бреговете на Мумбай, а също и за пъстро облечените парси, събиращи се да отдадат почит на залязващото слънце.
Като човек, който пише толкова живо и увлeкателно за животинския свят, Киплинг не скрива един забавен факт от своя живот. Един ден на път за училището Джей Джей момчето било нападнато от злонамерена мумбайска кокошка: „Веднъж, докато се връщах към дома, минах по ръба на едно немного дълбоко дере, когато изведнъж ми налетя някакво крилато чудовище с размери колкото моите и аз плачейки, се стрелнах към къщи. Баща ми нарисува картина по злополучната случка, подписана с кратка поетична рима: „Имало едно време малко момче в град на име „Бомбей“, което веднъж се разхождало и било нападнато от една кокошка-злодей“, разказва Киплинг в своята автобиография.
Времето, което Киплинг прекарва в Мумбай обаче е кратко. Едва когато е на шест години, родителите му го преместват в Лондон, след което той се завръща в родния си град още веднъж, на 17 години. Там се задържа няколко дни, малко преди да се отправи към Лахор, където се включва в работния екип на местен вестник и така започва журналистическата си кариера.
© превод: Николай Янков
© публикувано в списание „Светилник“ , бр. 18, 2016 г.
