Николай Янков е индолог по образование и работи като преподавател по хинди и санскрит. От двадесет години насам обаче той се увлича и от историята и традициите на корените жители на Острова на Костенурката, както наричат Северна Америка тамошните индиански народи.
Н.Я.: В ръцете ми е второто издание на книгата „Ти и Земята сте едно“, чийто преводач и съставител е Любомир Кюмюрджиев. Той е председател на Българското общество по индианистика и стои в основата на всички по-големи събития и стойностни инициативи у нас, касаещи индианските културни специфики и историческа съдба.
Книгата представлява сборник с автентични изказвания на северноамерикански индианци от миналото и настоящето. В него представители на племената лакота, ирокези, навахо, чероки и много други споделят разбиранията си за живота и смъртта, религиозните вярвания, свободата, човешката душа, мира. Това не е просто поредният сборник с „мъдри мисли за всеки ден“, с каквито изобилства пазарът. В тази книга е поднесена квинтесенцията на индианското разбиране за живота и света, представен е индианският мироглед в един сгъстен, концентриран, но и напълно достоверен вид.
Как се роди идеята за „Ти и Земята сте едно“? Защо реши да поднесеш на българската публика сборник с индиански изказвания от близкото и по-далечно минало?
Л.К.: Макар изказванията в „Ти и Земята сте едно“ да идват от представители на различна от нашата култура, а и повечето от тях да са живели преди векове, посланията им са насочени колкото към техните съвременници, толкова и към днешните, а най-вероятно и към утрешните хора. Сред тези откровения важно място заемат притесненията и надеждите на коренните американски народи за състоянието на Земята и природата. Откроява се огромната им обич към уникалната ни планета, която индианците почитат като наша всеобща майка. „Как можем да нараним Земята, без да нараним самите себе си?“ – пита реторично Куцият Елен от народа лакота. „Човешкото отношение към природата разкрива отношението ни към невидимия свят“ – казва Томас Жълтата Опашка от племето кроу. „Когато човек се отдалечи от природата, той става коравосърдечен“ – предупреждава един друг лакота на име Мато Нажин.
Н.Я.: Това ли бе причината за избора на самото заглавие – „Ти и Земята сте едно“?
Л.К.: Заглавието е перифраза на едно от включените в книгата изказвания – това на Отекващият В Планините Гръм от племето не персе: „Земята и аз сме едно. Земята и аз мислим по един и същ начин.“ Позволих си да превърна заявлението на представител на традиционна племенна култура в обръщение към съвременния човек. Надявам се, че така формулираното заглавие на сборника, подкрепено от съдържащите се в него текстове, създава у читателя едно по-лично отношение към заложените в „Ти и Земята сте едно“ идеи.
Н.Я.: Тези идеи обаче са характерни за традиционните разбирания и на други коренни народи – от Сибир, Австралия, Южна Америка… Защо избра в сборника да „говорят“ точно северноамерикански индианци?
Л.К.: Интересувам се от северноамерикански индианци откакто се помня и изучавам историята и традициите им повече от 30 години. Чел съм множество академични, научнопопулярни и художествени трудове за миналото, културите и настоящето на различни племена от Северна Америка. Някои от тези книги не само са ми дали знания, но и са оставили у мен дълбоки впечатления. Това, което винаги ме е вдъхновявало най-силно, са изказвания на самите индианци. Нищо не може да предаде по-ярко спецификата на традиционното им мислене, на индианския дух от техните собствени думи. Затова най-голямото ми желание бе на български език да бъде издадена книга, представяща индианците чрез споделеното от самите тях по въпроси, които касаят цялото човечество.
Н.Я.: Едно от изказванията в сборника гласи: „… има някои неща, които никога не се променят – те са най-свещени.“ Това важи ли за темите, които изграждат „Ти и Земята сте едно“?
Л.К.: Теми като човека и Земята, както и отношенията на човешките същества помежду им и с останалите създания на този свят са толкова непроменливо актуални, че спокойно могат да бъдат наречени вечни и дори свещени.
Н.Я.: Това прави ли книгата сборник със свещени текстове?
Л.К.: В „Ти и Земята сте едно“ са включени и текстове на молитви и сакрални песни, ала те са по-скоро допълнение към споделеното от конкретни хора. В много от техните изказвания има доза сакралност, но тя идва от самото индианско отношение към Земята и нейните обитатели, към същността на живота и света. Това е една немистифицирана, естествена, много земна сакралност. Тя се основава на „добро отношение“ (по думите на съвременния ирокез Орен Лайънс), извира от знания като тези, че „конете стават неспокойни преди буря“ (както сочи Дивата Патица от народа лакота) и се изразява в радостта от връзката с камъка или от разговора с птицата.
Тази свещеност е насочена към постигането на истинския мир – този в човешката душа, който, според сиукския мъдрец Черният Елен, намира продължение в мира, свързващ двама души, а после и в този, сплотяващ два народа. Нейните „заповеди“ са прости:
„Ако всеки от нас направи нещо за друго човешко същество, няма да има нуждаещи се по света.“
„Въздържай се от пороци, бъди човечен към другите и съхрани спокойствието на духа си чрез искрена безкористност.“
„Силата и Пътищата са ни дадени, за да ги споделяме с другите.“
Тази свещеност ни съветва да се уповаваме на мъдростта на природния свят: да се учим от вълка, който винаги „ще намери време да спре и да хвърли още един поглед“, от орела, който „вижда всичко“, от совите, които летят, „когато всички спят“, от мечката, която „има душа като нашата“.
Тя ни обнадеждава, че земята ни чува, а небето и планините ни виждат, че „щастието не е само за птиците“, че няма смърт, а „само смяна на световете“. Същевременно предупреждава, че не бива да „се караме заради Бога“ и че „каквото и решение да вземем, то ще повлияе на следващите седем поколения“.
Накрая – но не на последно място – тя ни разкрива, че „любовта е нещо, което ти и аз трябва да имаме, защото нашият дух се храни чрез него.“
Н.Я.: Считаш ли, че „Ти и Земята сте едно“ би могла да изиграе ролята на катализатор за личностна промяна, да провокира в съвременния читател разширяване на светогледа?
Л.К.: Дълбоко се надявам, че събраните в книгата послания могат да изиграят такава роля. Колкото до разширяването на светогледа – аз виждам задачата на книгата по-скоро като помощник за задълбочаването на мисленето и чувстването на модерния човек. Високите технологии облекчават живота ни и непрекъснато разширяват измеренията на нашата действителност, а огромното количество общодостъпна информация създава усещането, че знаем все повече и повече за нея. Информацията и технологиите обаче са надстройките, докато фундаментът на нашето съществуване, абсолютно задължителното условие да ни има – това е природният свят. В него е заложено и най-дълбокото, най-важното познание, касаещо собствената ни същност.
„Ти и Земята сте едно“ е не само индиански апотеоз на Природата, но и нещо като общочовешки „наръчник“ за общуване с нея. Събраните в книгата изказвания, притчи, молитви и песни не само разкриват вижданията на коренните американци за скалите, животните, облаците и езерата, но представят и модели на човешки отношения, щастливи в своята естественост и етични в своята взаимност. Тези модели са свързани с природния свят, което им придава изначалност, прави ги архетипни и внушава доверие в практическата им стойност.
Н.Я.: Да поговорим за структурирането на книгата – в нея индианските изказвания, притчи и песни са групирани тематично в четири дяла.
Л.К.: Казано по индиански – четири е свещено число. Четири са общоприетите кардинални посоки на света. Четири са сезоните в климатичния пояс, в който се намират и повечето земи, обитавани от северноамериканските индиански народи. Четири са основните дялове на денонощието. Четири са възрастите в човешкия живот… и т.н., и т.н.
Н.Я.: Защо първият дял на сборника е озаглавен „Великата Тайна“?
Л.К.: Такова е индианското разбиране за свещеното, което всъщност е необяснимо за човешката логика. Велика Тайна в много от индианските езици е названието на онази съзидателна сила, която е сътворила света и поддържа неговото съществуване. Тя няма име, затова може да се отъждестви със Създател, Бог, Жизнена енергия, Свещена същност, Извор на живота… Великата Тайна е създала всичко и се съдържа във всичко. Нейните закони са природните закони – тези, които помагат на света да оцелее и на живота да продължи. Мисля, че подобно разбиране принципно изключва конфронтацията с вярванията на други култури и народи, а това е много ценно в обострената обстановка на нови религиозни сблъсъци, в която се намира днешният свят.
Н.Я: Наскоро прочетох следното изказване на световноизвестния физик Карло Ровели: „Ние сме може би единственият вид на Земята, който разбира неизбежността на индивидуалната смърт; боя се, че скоро ще се наложи да станем и единственият вид, станал съзнателен очевидец на груповия си край или най-малкото на края на своята култура.“ Дали въпреки застрашителната скорост, с която се движим към собствената си гибел, книги като тази ни помагат да осъзнаем по-цялостно себе си като част от Земята?
Л.К.: Земята е наш общ дом, наше общо минало, настояще и бъдеще. Далеч по-логично е преди всяка друга религия, националност, расова или социална принадлежност, които ни разделят, ние, хората, да се обединим от общата си вяра, загриженост – а и зависимост – по отношение на Земята.
Н.Я.: Вярваш ли, че все още не е късно това да се случи?
Л.К.: Дълбоко се надявам, че е възможно, макар нито историческата, нито съвременната действителност да дават кой знае какви основания за оптимизъм. Може би наистина всичко е кръг и един ден модерният човек ще разбере, че знанието за взаимосвързаността на света, съобразяването със законите на съществуването и почитането на живота – своя и на другите – са най-високите критерии за цивилизованост.
Н.Я.: Затова ли вторият раздел на сборника се нарича „Свещеният кръг“?
Л.К.: В традициите на коренните американци кръгът е фундаментален символ. Той всъщност е модел на света, на вселената. В кръг се движи и силата, която поддържа съществуването. В този кръг ние сме свързани помежду си. Осъзнаването на всичко това също е кръг, в който древната мъдрост и съвременните познания си подават ръка.
Н.Я.: За мен като че ли най-вълнуващ, най-вдъхновяващ и в същото време най-тъжен е разделът „Двата свята“. В него особено ярко изпъкват морално-етичните устои на северноамериканските индианци. Те обаче са разкрити на фона на тежките загуби, които исторически претърпяват тези хора – на племенните територии, на традиционния им начин на живот, на свободата. Все пак в противопоставянето на индианците към белия човек и неговите методи се усеща не толкова омраза и упрек, колкото болка, а понякога се прокрадва и някаква особена снизходителност…
Л.К.: Нерядко коренните американци изхождат от позицията на хора, които добре осъзнават какво губят не само те самите, но и завоевателите, както и въобще бъдещите поколения с унищожаването на традиционния индиански живот сред природата – и на самата природа. Ето защо те като че ли съчувстват на агресорите за слепотата, с която рушат устоите на общия свят. Всъщност няма два свята – светът е един, но към него понякога има прекалено различни подходи. Самите ние често се затваряме в различни „светове“, но опознаването на природния свят може да ни помогне това да бъде преодоляно.
Н.Я.: Колкото и общочовешки теми да третира книгата, все пак тя е тясно обвързана с миналото, традициите и настоящето на коренните жители на Северна Америка. Някои изказвания или дори отделни фрази и термини биха могли да се сторят твърде специфични на българския читател. Да вземем например последния раздел – „Седмата посока“. Какво означава заглавието му?
Л.К.: Да, „Ти и Земята сте едно“ е индианска книга, макар да не е роман, нито историческо проучване или труд с етнографска насоченост. Включените в нея изказвания отразяват вълнуващата и в много отношения трагична историческа съдба на северноамериканските индианци.
Сборникът притежава и познавателна стойност, за която особено способстват приложените в края му данни за племената и личностите, чиито изказвания са цитирани в него. Фотографският материал създава още по-автентична представа у българския читател за някогашните представители на различни северноамерикански племена и за днешните им потомци.
Колкото до Седмата посока – тя се измерва с координатите „тук“ и „сега“. Понякога е наричана и „център“. Индианците казват, че който умее да присъства осъзнато тук и сега, винаги се намира в центъра на света. Един съвременен лакота отбелязва: „Хората като че ли прекалено често се интересуват какви са били или какви ще бъдат, забравяйки кои са тук и сега.“
Н.Я.: Ти си живял сред съвременни индианци в техни резервати в САЩ и Канада. Те така ли говорят – като хората, чиито изказвания са събрани в тази книга? Същите ли послания отправят?
Л.К.: Представите за северноамериканските индианци често са стереотипни – те или са до един свирепи бойци, или са цели племена от шамани, които разговарят с вълците и ветровете и винаги имат някакви космически послания към човечеството. Това, разбира се, не е вярно. Някои днешни индианци нямат ясна представа или дори не се интересуват от заветите на дедите си. Тези, които още пазят мъдростта на старейшините и духа на някогашните воини, са главно племенните традиционалисти, както и образовани коренни американци – философи, историци, юристи, политици, – които съчетават знанията на своите предци с добро ориентиране в съвременната реалност. Да, те отправят същите послания като събраните в тази книга.
Н.Я.: Преполагам, че всяко едно от индианските послания, които си намерил, събрал, превел и поставил в съответния дял на „Ти и Земята сте едно“, ти е направило дълбоко впечатление. И все пак – кое е любимото ти изказване тук?
Л.К.: Много са… всъщност всяко едно ми е любимо, не мога да избера едно-единствено. Ще цитирам няколко:
„Всичко на тази земя си има предназначение, всяка болест – билка, която да я излекува, а всеки човек – своя мисия. Това е индианската теория за съществуването.“
Кристин Тъгуващата Гълъбица (1888-1936) – салиш
„…Ние сме коренните жители на тази земя. Ние сме вашата съвест и- въпреки че сме малко- ние по никакъв начин не сме малцинство. Говорейки от името на Природата, ние се изказваме като представители на едно огромно болшинство и ви призоваваме да престанете да мислите само за период от четири години – от избори до избори, – а да започнете да разсъждавате в мащаба на бъдещите поколения! Помнете – докато са живи индианците, ще живеете и вие; ако ние изчезнем, идва и вашият ред.“
Професор Орен Лайънс,
съвременен индиански духовен водач, учен, политик и художник – ирокези
„Сега – след като всички големи религии бяха проповядвани и разтълкувани, обяснени от блестящи учени и записани в чудесни книги, доукрасени чрез поетичен език и прикрити зад главозамайващи фрази – човекът пак стои очи в очи с Великата Тайна.“
Мато Нажин, Изправената Мечка (1868-1939) – лакота
Н.Я.: И така – благодарение на книгоиздателство „Изток-Запад“, второто издание на „Ти и Земята сте едно“ вече е факт. Има ли разлики между него и първото издание на сборника?
Л.К.: Минимални. Между двете издания все пак лежи период от 15 години. През това време аз самият израснах в познанията си, намерих още информация за някои от племената и за традиционните имена на част от изказващите се индианци, имах възможност да уточня отделни дати. Съвсем леко промених и предговора, за да бъде той по-актуален спрямо времето на второто издание. Все пак мога да обобщя, че първото издание на книгата е съответстващо по стойност на второто – единственият проблем е, че то отдавна е изчерпано.
Н.Я.: Има ли какво да добавиш към включените в сборника индиански откровения?
Л.К.: Към тези в „Ти и Земята сте едно“ – не, ала възнамерявам в обозримо бъдеще да започна работа по съставянето на втори подобен сборник с послания на исторически и съвременни представители на различни северноамерикански племена.
„…Ние ти разказахме много. Словото не бива да пада на земята и да се превръща в прах. То се ражда за дела, излита като птица и кръжи над нас вечно, за да могат хората да го ползват.“
Мато Уитко, Лудата Мечка (1842-1934) – лакота
