Субхашчандра Бос (1897-1945), наричан от привържениците си Нетаджи (или просто „главатаря”) е водеща фигура в индийската борба срещу британското господство, влязъл в историята като един от най-настървените опоненти на Нейно Величество. За разлика от гуркхите и сикхите, които са всеизвестни с войнствения си нрав, бенгалците като цяло са считани от британската колония за „миролюбива раса”. Раса, отгледала повече философи и поети, нежели воини и революционери.
И наистина началните години на Субхашчандра Бос не подсказват с нищо, че един ден ще се превърне в най-върлият подстрекател на индийския национализъм. Той произхожда от семейство от средната класа на щата Бенгал. Записва да учи в Кембридж, където е привлечен от свободния характер на английското общество и по-късно се оженва за жена с германски произход. Политическата му кариера е белязана с успешен старт, след като издейства събарянето на мемориала „Хоулел” ,издигнат от лорд Кърсън през 1901 г в центъра на Калкута, възпоменаващ смъртта на 123 британски войници, загинали във войната от 1756 г. с бенгалския наваб Сираз-Уд-Даулах.
След авантюристично бягство от домашен арест и постоянно наблюдение, за чиято находчивост би завидял и самият Осама Бин Ладен, Бос се скрива в нацистка Германия. Внезапната му смърт при самолетна катастрофа в Тайпей окончателно го превръща в легендарен герой на националноосвободителното движение.
Израснах в Калкута, закърмен от училище с историите за храбростта на патриота. Неговият украсен с гирлянди портрет висеше на видно място в семейния дом заедно с други именити бенгалци. По-късно прочетох за противоречията му с Ганди и Неру и за връзката му с Хитлер и Мусолини по време на Втората световна война, след което вече не бях така благоразположен към идиете му, при все че знаех за подкрепата, която му оказва Рабиндранат Тагор, който го счита за един от благонадеждните политически водачи на Индия в периода около 1939 г.
В разцвета на нацизма в Европа Бос избягва в Германия, където заживява с бъдещата си съпруга и се ползва с редица привилегии като експатриран от Индия дипломат и политически съюзник. Дори фюрерът се обръща към него с „Ваше превъзходителство” и му предоставя възможност да поддържа регулярно връзка с Индия. Въпреки че първото комюнике на Бос от Германия разбунва духовете с изказванията си, че немците със сигурност ще победят британската кралица и Индия ще спечели независимостта си, думите му реално не носят траен ефект. По това време Махатма Ганди вече е пуснал в ход масово подкрепяното антибританско движение под надслов „Вън от Индия”.
Обнадежден, Бос се наема със създаването на индийски легион от 3000 наемни войници от британската армия, заловени от италианците. Въпреки клетвата за вярност, която индийските войници били дали пред британската корона, Бос разговарял с тях и им обещал съответните почести и облаги, но най-вече победа. Трябвало само да се сражават с доскорошните си покровители. Бос притежавал завидно дар слово, с което си издействал съгласие. Чисто стратегически Бос очаквал, че когато германската армия тръгне от южните части на СССР и достигне Индия с новите индийски попълнения в предни позиции, колониалната армия ще се поколебае дали да атакува. Дори и да дръзнели, индийците щели да се разбунтуват срещу възможността да се изправят лице в лице със свои сънародници.
На теория планът бил безупречен, но в крайна сметка той се проваля с гръм и трясък. Поражението на Германия в битката при Ел Алемейн през 1942 г. спира Хитлеровия прогрес, а духът на индийския легион рязко спада. Накрая хората на Бос се пръсват сред редиците на отстъпващата немска армия. Част от тях се присъединяват към френската съпротива, други дезертират.
След победата на Япония в Пърл Харбър хиляди индийски аскери от корпуса на Съюзниците падат в ръцете на японците. Бос отново се захваща с организирането на индийско звено, с което да атакува Британска Индия от окупираната от Япония територия на индо-бирманската граница. Хитлер му съдейства да бъде транспортиран тайно в немска подводница до брега на Мозамбик. Оттам се прехвърля в югоизточна Азия.
Японският министър-председател Тойо приветства Бос като индийския върховен глава в изгнание. Без никакви скрупули относно японските зверства по време на войната, Бос приема радушно оказанато му почит. Сетне оглавява съществувалата отпреди Индийска национална армия (ИНА), състояща се от полкове от различни вероизповедания – хиндуисти, мюсюлмани и сикхи. Но по-важно е, че създава женска бригада – Рани Джханси Бахини – на името на непокорната кралица, въстанала срещу британците през 1857 г.
През октомври 1943 г. той сформира временно правителство в Сингапур (Азад Хинд), което събира данъци, налага закони и набира войска. Променя и индийския флаг, като върху трикольора поставя скачащ в атака тигър – образ, вдъхновен от управлението на друг голям опонент на британците, майсурския владетел Типу Султан. Макар че армията на Бос достига внушителен брой от порядъка на 50 000 войници, няколко недомислици в тактиката и един изненадващ мусон са причина за тежкото поражение на войските му в Импхал.
След загубата Бос се качва на японски бомбардировач в Сайгон на път за Китай, отново в подготовка за нападение на британците, този път от територията на Русия. За нещастие самолетът се разбива в Тайпей и го ранява фатално. Умира в японска военна болница на 18-ти август 1945 г.
Биографичната книга на правнука на Субхас Бос, Сугат Бос, който е и историк по професия, е най-добрият труд, излизал досега по темата и разкрива много от парадоксите в личността на бореца за независимост. В нея са включени множество непубликувани досега материали от семейни архиви и обществени сведения, чрез които Сугат Бос ни предлага една по-пълна картина на ситуацията, в която е живял и се е борил неговият дядо. Книгата осветли и моята представа за противоречивата, но харизматична личност на „Нетаджи”, който до ден днешен продължава да бъде вдъхновение за цяла Индия, въпреки спорната от съвременна гледна точка позиция, която е заемал в онзи динамичен период.
© автор: Кришна Датта
превод: Николай Янков
