Тази книга е изключително приятна изненада за мен. Пред читателя се изправя малка семейна сага за живота на каракачанския етнос, но написана едновременно с епичен размах и емоционално премерена изразителност, с изключително добър белетристичен слог, сюжетната интрига в своите две основни разклонения – съвременното и историческото, които се преплитат в лирично-синхронен диалог, поставя пред нас изключително актуалната философска тема за пътя като смисъл на битието, за умението или неумението човешко да се извърви с достойнство или безчестно житейската пустиня. При това, романът „Влахос“ е трети съвместен творчески проект на младата семейна двойка, като пътят от пътеписа, през разказа, до голямото платно на романа, е впечатляващ.
А „влахос“ е синоним на вечното движение, на номадския рефлекс за свобода на каракачаните, на волната им съдба и непримиримост към житейските неправди, на почти пантеистичното сливане с двете родини – България и Гърция и разбира се, с планината и вечния Балкан. Затова и житейският смисъл на каракачанския живот най-точно се илюстрира от перифразата „Ео ерго сум“ („Аз вървя, следователно съществувам“), той е вплетен в този находчив философски афоризъм. „Влахос“ е себеназвание, което употребяват помежду си каракачаните, означава „скитащ пастир“ и се е наложило още във византийските хроники. И още – това име събира в себе си свободолюбивия, неспокоен дух на каракачаните. И както внушава самият роман, каракачаните не просто бягат отнякъде занякъде, това не е вроден родови рефлекс, не просто болезнено и непреклонно отстояват своята независимост от властта, която и да е тя и всъщност всяка власт се е опитвала едно и също, кога доброволно, кога насила, какво се случва през 1958 г., кога с измама, да отнеме най-силното им оръжие – независимостта. Защото съдбата на тези волни планински чеда е доброволният избор на вечната промяна, противоположна на застоя и протяжния навик на уседналия живот…
…Почти идилично обрисувания живот в балканското градче Котел е вече ретроспекция на едно отминало време, той бележи безвъзвратни залез на една вековна илюзия, начин на живот, нравствена философия на тези номади. Самите автори, в свои интервюта по различни медии, споменават, че скитащият живот, пасторалното начало, са вече част от едно отиващо си минало и привичен бит. Книгата имаше своите впечатляващи премиери през изминалата година, включително в Ямбол и Сливен. Това ми дава повод да завърша своя кратък отзив за този талантливо написан роман с думите на неговия редактор Христо Карастоянов: „Написването на историята на каракачаните е мисия, но превърната в роман, тя е очарователна, а първото четене на книгата е омагьосващо.“
Последния ден на януари, в Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен се състоя ежегодният преглед на продукцията на сливенските автори. Директорът на Ямболската регионална библиотека, литературният критик Димитър Бечев представи белетристичната продукция на сливенските автори през 2019 година – нови книги на Атанас Скатов, Гинка Събева-Лумбарева, Николай Янков и Елена Щерева, Методий Григоров, Петя Александрова, Петър Георгиев, Йордан Калайков, Стефан Джагаров, Христина Димова, Митьо Цанев и документалните книги за „Художника Александър Петров“ (Величка Петрова), Летопис на с. Жельо войвода“(Авторски колектив Неделчо Митърков, Съби Събев и др.), „Нашето медицинско поколение“(д-р Мария Тодорова), „Сливенци. Старите родове, т.2 и т.3 (съставител Щилияна Василева).
източник: https://iridasliven.wordpress.com/
